понеделник, 10 август 2009 г.

Жажда За Мъст

Напоследък се опитвам да си направя една лична равносметка колко пъти съм имала желание да си отмъстя на някого заради дадена постъпка спрямо мен, която не ми е била по вкуса?

Стигам до извода, че това са били безброй пъти, хиляди планове, стотици възможности, и само десетки действия, които съм прилагала към изпълнимост.

Не е малко,а?

От тук следва въпроса, защо в хората се поражда желание за мъст когато някой „сгази лука” пред тях? Кой е корена на това желание, с какво се обяснява и трябва ли да го има като цяло?

Да, колкото и да обичам да отмъщавам и да се замайвам от удоволствие всеки път когато успея, толкова повече установявам, че това е порочен кръг, от който трудно би могъл да излезеш.

Реално погледнато не е нормално да скачаш въоръжен с ножове и кинжали и да търсиш равносметка на някого всеки път когато се издъни спрямо твоя милост. Но може би въпроса е в „размера” на грешката, а както всички знаем :

Размера има значение! ( Оле! )

Да, зависи от грешката, зависи от това колко лично някой те е наранил, засегнал, опетнил и прочее „мили” неща. Но редно ли е да хукваш да гониш всеки със сатъри и месарски чукове и да се биеш в гърдите срещу него, че той „няма право да постъпва така!” ? Зависи от гледната точка. Но пак казвам – колкото и отмъстителна да съм, осъзнавам, че тази първосигнална може би реакция не е правилна!

Някои биха казали, че жаждата за мъст е проява на слабост – възможно е.
Със собствените си две очи съм виждала хора, които подминават с безразличие ситуации, в които са били замесени несправедливо, докато други в този момент биха видели страхотна възможност да си извадят най-големия шнайзер и да търсят правда срещу виновника ( аз бих извадила и двете си гранати, дето ги крия в чорапите ( за всеки случай ) .

Удивявала съм се на такива хора безброй много пъти, и съм се възхищавала на тяхната незаинтересованост, липса на желание да търсят и искат обяснение, и най-вече да си отмъщават и да си го връщат.

При мен може би се дължи на минали периоди от живота ми, в които определени хора имаха навика да се опитват да ме правят на идиот и аз с цялата си наивност и тъпащина им се връзвах. От което естествено най-накрая ставах за смях и излизах като най-голямата овца...да, правеха ме на тъпо говедо всякакви патки, гъски, юрдечки и прочее пропаднали индвиди, докато един ден на мен ми втръсна ( уааау, чудно защо ли? Забавно е да те правят на тъп...) и залитайки все пак се надигнах и сложих край на всичко това. От тогава насетне си казах, че повече няма да позволявам на който и да е да ме прави на балъма, без значение дали е с основателна причина или просто заради спорта. И до толкова омерзена, ядосана и бясна на самата себе си започнах да търся сметка на всеки, който се е опитал да ме преметне, и да му го връщам обратно.

Да, определено съм се чувствала спокойна след това, доволна от себе си и тъй нататък, но не съм променяла нищо. Нито съм връщала времето назад и съм изтривала лъжите и нечестните постъпки на другите, нито съм спечелила кой знае какво от пилеенето на време в размисли и страсти как да му го начукам в правото черво на въпросния индивид.

Моля, не оставайте с впечатлението, че си нямам собствен живот и се чудя с какво да се занимавам, не.

Просто постепенно съм осъзнала, че достойнството е най-ценното нещо, което човек притежава, и което го тласка напред. От там и идеята ми да не позволявам на някого да ми го потъпква. Може би и моят начин за „предпазване на достойнства” не е правилен, но какво пък? В тоя живот всеки се спасява както си знае!

Ноелия.

1 коментар:

  1. Преди бях отвратително отмъстителна.За щяло и нещяло се палех и отмъщавах наред.МИна тва време.Сега гледам да не обръщам толкова внимание,защото само хабя нерви.Стига само веднъж да покажеш на даден човек,че не може да се ебава с теб /в добрите случаи показваш само по веднъж/ и край на въпроса.Чиста работа.Някои индивиди обаче те принуждават да ги смажеш.Всеки си има предели.Тва ни е природата.
    Относно правенето на глупак според мен не е толкова отмъщение,колкото обикновено начукване.Затваряш му устата и пак си доволен от себе си,без кой знае какво злобеене,нерви и т.н

    ОтговорИзтриване